25 февруари, 2009

Пет години след голямото разширяване на ЕС



Изминаха пет години, откакто ЕС прие 10 нови държави-членки от Централна и Източна Европа, с което постави край на няколко десетилетия разделение, породено от студената война. Две други държави — България и Румъния — се присъединиха през 2007 г.
Разширеният ЕС сега е най-голямата обединена икономическа зона в света с дял над 30 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и повече от 17 % от световната търговия. Това дава възможност на ЕС да играе решаваща роля в глобалния свят. Той може да наложи вслушване в неговия глас при направляването на глобализацията в полза на гражданите.
Доходът на глава от населението в новите държави-членки нарасна от 40 % от средната стойност за старите държави-членки през 1999 г. на 52 % през 2008 г., а годишният растеж беше средно 5,5 % за периода 2004—2008 г. в сравнение с 3,5 % за 1999—2003 г. Но това не беше за сметка на старите държави-членки, за които годишният растеж беше около 2,2 % през периода 2004—2008 г., т.е. сходен с този за периода 1999—2003 г.
Безработицата в новите държави-членки, която често беше много висока, намаля до нива, сходни с тези в останалата част от ЕС — около 7 % през 2007 г. Опасенията на старите държави-членки от масирана миграция на работна сила не се сбъднаха. В повечето приемащи държави-членки броят на работниците мигранти не превиши 1 % от местното население в работоспособна възраст и даде възможност за справяне с недостига на работна сила. В повечето случаи тази миграция имаше временен характер — в Обединеното кралство 50 % от работниците, емигрирали наскоро, се завърнаха в държавата, от която произхождат.