АБСУРДЪТ НА ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ

Едната България

Ден след атента срещу в. „Галерия” в сутрешния си блок, БНТ отдели ценно ефирно време за да запознае зрителите с преживяванията на една млада дама от Бургас. Тя обожавала момента, когато сутрин след събуждане мъжът ѝ поднесял топло кафе. После гушкала дъщеричката си в очкване семейство ѝ да премине към дълга закуска. В съботите закуската продължавала няколко часа, придружена с приятни високо-интелектуални размисли на членовете на семейството и надошлите гости. Но госпожата най-обичала сутрин да се събужда някъде в чужбина ... в 5 звездни хотели. Обичала леглата в 5 звездните хотели, обичала изгледа през прозорците им, обичала закуските на шведски маси във фоаетата им. Но най-много ѝ допадало, когато на масите намирала шампанско. То придавало друго, красиво измерение на усещането ѝ за започващия ден, за неизвестностите, които я очаквали в поредния град.

Другата България

Ден след като НАП съобщи на нацията, че Ц. Цветанов е „чист” и че всъщност тъстовете му са спестили стотици хиляди от пенсиите си, излязоха данните от Евростат за материалното благополучие на регионите в ЕС. Оказава се, че най-бедното място за живеене на континента е българският Северо-Западен район за планиране. Всички останали региони у нас по показателя „бедност” с изключение на област София са в последната десетица на Европа. Българите, твърдят чиновниците от Евростат, са с по-нисък жизнен стандарт дори от хората, живеещи по полупустинните камънаци на Испания и Сицилия и по безводните островчета в Егейско море. Според Евростат българите са по-бедни и от туземците в отвъдмосрските територии на Франция(малки късчета земя в Индийския и Тихия океан и една колония в Южна Америка – Гуйяна), които по договора от Рим са част от Европейския съюз. В „другата” България 90% процента от населението живеело под минимума на общоприетия стандарт в Европа за нормално човешко съществуване.

СТАРТИРА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE

Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” извърши плащане към Европейския инвестиционен фонд в размер на 199 млн. евро в рамките на Приоритетна ос 3 с цел учредяване на Холдингов фонд.
С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.
Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро – от външни инвеститори.
Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро – от външни инвеститори.
Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.
С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.

Пет години след голямото разширяване на ЕС

Изминаха пет години, откакто ЕС прие 10 нови държави-членки от Централна и Източна Европа, с което постави край на няколко десетилетия разделение, породено от студената война. Две други държави — България и Румъния — се присъединиха през 2007 г.
Разширеният ЕС сега е най-голямата обединена икономическа зона в света с дял над 30 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и повече от 17 % от световната търговия. Това дава възможност на ЕС да играе решаваща роля в глобалния свят. Той може да наложи вслушване в неговия глас при направляването на глобализацията в полза на гражданите.
Доходът на глава от населението в новите държави-членки нарасна от 40 % от средната стойност за старите държави-членки през 1999 г. на 52 % през 2008 г., а годишният растеж беше средно 5,5 % за периода 2004—2008 г. в сравнение с 3,5 % за 1999—2003 г. Но това не беше за сметка на старите държави-членки, за които годишният растеж беше около 2,2 % през периода 2004—2008 г., т.е. сходен с този за периода 1999—2003 г.
Безработицата в новите държави-членки, която често беше много висока, намаля до нива, сходни с тези в останалата част от ЕС — около 7 % през 2007 г. Опасенията на старите държави-членки от масирана миграция на работна сила не се сбъднаха. В повечето приемащи държави-членки броят на работниците мигранти не превиши 1 % от местното население в работоспособна възраст и даде възможност за справяне с недостига на работна сила. В повечето случаи тази миграция имаше временен характер — в Обединеното кралство 50 % от работниците, емигрирали наскоро, се завърнаха в държавата, от която произхождат.